Възраждане

В експозицията на музея ще се срещнете с автентични експонати – оръжие, вещи, снимки и документи, които очертават Казанлък като административен център на долината в периода на Българското възраждане. Откритите възстановки, до които посетителят има достъп, ще Ви помогнат да усетите духа на епохата. Експозицията представя бита и поминъка на местното българско население. В средата на ХІХ век в Казанлък се развиват над 20 занаята. Появява се пазара и панаирната търговия. Експониран е Закон на руфетчийския еснаф в града от 1861 г., ферман от 1851 г. за забрана на чуждите търговци да остават в града след закриване на панаира.

Тази развиваща се база изисква и създава необходимото и ново светско образование и културни форми. В Казанлък се открива класно училище през 1843 г. и Девическо училище в 1867 г., чието знаме заема акцентно място в експозицията. Особен интерес предизвиква експонираният устав на читалище "Искра", изписан върху ламарина от зографа Петьо Ганин, куриер на Левски. Девизът на читалището - "Щастието се състои в съгласието"има своята актуалност и днес.

"Всеки от тези печати ни спомня някое начинание, някоя хубава инициатива, започната и загинала, преди да се разцъфти и развие, а руските са ценни документи от освободителната епоха и колкото по­вече времето минава, толкова по-скъпи стават те за нас."

д-р. Христо Танев Стамболски Стефан Караджа и Иван Пеев /в дясно/ от Казанлък, знаменосец на четата

Национално-църковното движение е представено чрез възстановения кабинет на казанлъчанина д-р Христо Стамболски, една от водещите фигури в църковните борби, участник в І-я църковен събор. Изложен е султанският Ферман за учредяване на Екзархията - първата международно призната национална институция, обединила българите духовно, политически и религиозно, способствала за запазването и развитието на българската нация.

Достойно място е отредено на въоръжената съпротива срещу османските нашественици и политическите борби за освобождение – изложено е хайдущко оръжие и снаражение, снимки и оръжие на участници от Казанлъшко в четата на Хаджи Димитър, вещи и документи на Тодора /Меразчиева/ Бакърджиева – таен куриер на БРЦК, на Христо Патрев от Шипка - войвода на чета в Априлското въстание.

Знаме, с което е посрешната майката на Хаджи Димитър при честване паметта на загиналите на връх Бузлуджа през 1885 г. /един от първите експонати на музея/

Експонирането на Манифеста за обявяване на Руско-турската война, руска униформа, пушки "Крънка", планинско оръдие и пленено турско снаражение ни въвежда в темата за Освобождението на България и приносът на местното население в бойните действия. Казанлъшкият край, заемащ важно стратегическо положение в Османската империя, населен с будно и родолюбиво население, активно участва в Освобождението на България.