Праистория

НЕОЛИТ

Новокаменната епоха (неолит) на Балканския полуостров обхваща хронологически периода от 6200-4900 г. пр. Хр. Това е времето на първите уседнали земеделци и скотовъдци по тези земи.

Настъпващите промени в обществото са свързани с " неолитната революция", чиито достижения са в основата на развитието на всички древни цивилизации.

В Казанлъшката долина първите данни за живот са именно от това време. Най-добре неолитната култура е представена с материалите, открити по време на проучването на Казанлъшката селищна могила.

Тук са представени основните фази на развитие на неолитната култура в Тракия, а именно ранен (култура Караново І), среден (култура Протокараново ІІІ) и късен (култура Караново ІІІ) неолит, които се синхронизират с периодите, регистрирани през същия период в селищна могила Караново, чиято стратиграфска схема е репер за късната праистория в Югоизточна Европа.

Проучените останки от 17 селища, разкриват сравнително високата степен на развитие на архитектурното строителство в региона в самото начало на VІ хил. пр. Хр.В експозиционната зала на музея могат да се видят плановете на жилищата на най-древните обитатели в Долината. Къщите им имали правоъгълен план, който включвал едно или две помещения. Стените на постройките били изграждани от дървени колове, изплетени с плет от лескови пръчки и обмазани от двете страни от дебел пласт глина. Съоръженията, които били изградени върху подовете на жилищата – останки от основи на пещи и зърнохранилища, могат да се видят в изложените графични табла и снимки, документирани по време на разкопките на терена.

Тематично са представени и многобройните находки от този период.

Каменните и костни оръдия на труда са перфектно изработени и са имали сравнително висока за времето си ефективност. Между тях са сърповете от еленов рог, с прикрепени в тях кремъчни зъбци – използвани за жътва на зърнените култури. В Казанлъшката могила е открита най-голямата колекция от такива сърпове в Югоизточна Европа, състояща се от близо 100 сърпа. Репрезентативни екземпляри от колекцията са показани в експозицията. Каменните брадви и тесли са използвани при обработка на дървото, а кремъчните ножове и стъргалки са служели за по-фина работа.

Керамичните съдове са изработвани на ръка и се отличават за всеки етап от неолита със специфични форми и начини на украсяване.

В неолитните пластове на могилата са открити 25 гроба. Най-често мъртвите са погребвани в поза хокер.

За религиозно-митологичната система на праисторическите обитатели на селищна могила Казанлък свидетелстват женските статуетки и т.нар. култови масички. Те разкриват и двата основни аспекта на култа към плодородието в древността, в който култ през този период жената заемала основно място. Праисторическата пластика е изработена от керамика и по-рядко от бял мрамор или камък.

През късния неолит се появяват керамични мъжки изображения, които трябва да се свържат със зараждащия се култ към племенния вожд.

Не на последно място в селищната могила са открити много "украшения" или "накити" изработени от кост, както и от редки материали - бял мрамор, нефрит и миди.

Накитите са мъниста, пръстени, гривни и различни висулки. Много често са изработени от мида Spondylus, която се среща само в Егейско море, както и от миди Cardium и Unio.

Украшенията са били собственост на определени хора, които са носители на социален статус в древното праобщество и са символи на социален престиж.

 Неолитната материалната култура от праисторическата селищна могила Казанлък е свидетелство, че обитателите й са носители на най-ранната европейска цивилизация, съществувала в днешните български земи през VІ хил. пр. Хр.

 

ХАЛКОЛИТ

Находките в експозицията на музея, представящи финала на халколитната епоха са от селищна могила Габарево.

Материалната култура от селищната могила принадлежи към последната ІІІ фаза на къснохалколитната култура Коджадермен-Гумелница-Караново VІ.

Откритите медни оръдия на труда и предмети (клинове, брадви и игли) свидетелстват за достиженията на местното населението в металургията и обработката на първия открит в историята на човечеството метал - медта.

От могилата произхождат и женска антропоморфна и зооморфна пластика, изработени от глина и кост. Интерес представлява фигурата на керамична костенурка, която е била украсена отвън с графитна боя. Керамичните съдове са с биконична и по-рядко заоблена форма. Повърхността им най-често е тъмна, излъскана, със сиво-черен цвят. Украсата по външната повърхност е изпълнена със сребрист графитен цвят.

 

РАНЕН БРОНЗ

Ранната бронзова епоха обхваща времето от 3300 до 2000/1900 г. пр. Хр. Преминава през три етапа, означени като Езеро А, Михалич и Свети Кирилово. Материалите, представени от тази епоха в музейната експозиция са от третия, най-късен етап - Св. Кирилово.

Проведените през последните години археологически разкопки на селищна могила Крън, разкриха нови данни за живота и устройството на древното общество през този период.

В ценралната част на могилата, която представлява естествено възвишение, беше проучена голяма постройка с абсиден план. Сградата е ориентирана по дължина север-юг, с абсида на север. Стените са изградени в традиционната колово-плетна техника, като само от запад дървената стена е била облечена с каменен „кожух”, който е трябвало да защитава сградата от запад, откъдето идва най-силният вятър. Тази архитектурна особеност се среща за първи път в Тракия.

В центъра на постройката, върху пода е изградено голямо огнище от глина. Във вътрешното абсидно пространство бяха открити три керамични урни, положени в плитки ями. В две от урните бяха открити кости на новородено или дори на недоносен плод. В третата урна липсваше антропологичен материал, но до нея беше открита животинска кост.

В западната половина на постройката, върху пода, беше открита задната част от изключително прецизно изработен каменен скиптър с дупка за дръжка.

Сградата е имала обществени функции, вероятно свързани с упражняването на власт на протоцаря-жрец или е „резиденция” на владетеля на Долината през този период.

Около постройката бяха проучени ритуални ями, запълнени с керамични фрагменти, каменни топки и фрагменти от хромелни камъни. Между ямите са разположени и жертвени площадки (огнища), някои от които имат солидни каменни конструкции.

Проучването на културния пласт не е приключило, но резултатите до момента представят обекта в Крън като уникален за времето си комплекс,  изграден на сравнително високо място в Долината през ранната бронзова епоха (изграден е върху естествено възвишение). В рамките на комплекса са съществували синхронно ямно светилище и постройка с обществени функции, обитателите на която са обслужвали култа в светилището.       Проучените до момента съоръжения, съществували върху естествени възвишения в Тракия са имали важна роля в обществения и религиозен живот на населението от този период.

Друг аспект от проучването представя резултатите като важен етап при изясняването на архитектурното строителство през този период в региона на Югоизточна Европа.