Античност
Експонати
- Тежест за рибарска мрежаТежест за рибарска мрежа
История
ТРАКИ
На границата между каменно-медната и бронзовата епохи /кр. IV –нач. III хил. пр.Хр./ постепенно започва да нараства динамиката на етногенетичните процеси довели до формирането на различните племенни общности обитаващи Балканския полуостров, в частност - на траките.
Географските очертания на територията, на която се формира тракийският етнос, включват поречията на Струма и Вардар на югозапад, островите Тасос и Самотраки , както и брега на Хелеспонт на юг, Северозападна Мала Азия на югоизток, долините на Днепър и Днестър на североизток и Карпатските планини на север-северозапад.
На прехода между бронзовата и желязна епохи /ХIII-ХII в.пр.Хр./ се осъществява т.н. егейско преселение на народите. Траките са неделима част от тези процеси, като миграциите им са вътрешни, т.е. се осъществяват в рамките на обитаваната от тях територия. Така постепенно се очертава приблизителната карта на местообитаване на тракийските племена във вида, в който ни представят античните извори от VI-V в.пр.Хр.
Въвеждането на желязото води до съществени социални и икономически промени в тракийското общество. Така към втората половина на VI в.пр.Хр. динамиката на обществените явления води до появата на няколко държавни формирования на траките, едно от които на територията на Югоизточна Тракия - военноплеменното обединение на одрисите.
В резултат на напредналия етап на развитие на държавни форми и интензивните търговски контакти с гръцките колонии по крайбрежието се засилват и процесите на урбанизация. Те са най – динамични през IV и първата половина на III в.пр.Хр. От това време на територията на Казанлъшката котловина е разкрит един от градските центрове на одрисите – Севтополис. Наред с него неделима част от тракийската култура в долината се явяват многобройните могилни насипи, в някои от които в резултат на археологически проучвания са разкрити едни от най-богатите погребения и монументални гробници в цяла Тракия.
ТРАКИЙСКА КУЛТУРА ПРЕЗ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
В първа зала на експозицията посетителите могат да се запознаят с погребалните практики на траките и материалните останки свързани с тях. Текстови и снимков материал представя част от монументалните паметници открити в Долината на тракийските царе – гробниците открити в могилите Голяма Арсеналка, Оструша, Шушманец, Казанлъшка и Мъглижка гробници. Макет на гробницата под могилата Голяма Арсеналка дава възможност да се онагледят техниката на строителство и архитектурните особености на гробниците, както и начинът на натрупване на могилния насип. Сред експонатите са представени архитектурни елементи от украсата на гробницата в могила Оструша и два сребърни комплекта украси за конска амуниция. Немалък брой сред представените предмети са намерени при разкопките на некропола на Севтополис – местни и вносни керамични съдове, метални изделия, накити, погребални глинени венци. Траките се славели като едни от най- добрите воини на античния свят – в експозицията са показани паметници на защитното и нападателно въоръжение /брони, мечове, върхове на копия и върхове на стрели/.Втора зала от експозицията е посветена на одриската столица Севтополис. Илюстративни табла запознават посетителите с историята на проучването на града, неговият план и устройство, съдбата му след приключване на разкопките и проекта свързан с възможно негово бъдещо експониране. Сред експонатите са част от стенната мазилка от тронната зала на Двореца, култови огнища /т.н. есхари/, архитектурни елементи от украсата на сградите, множество предмети от бита и ежедневието на жителите на града. Търговските му контакти са онагледени от вносна гръцка фина трапезна керамика, както и от амфорна тара.
В залата – трезор са изложени най-ценните, атрактивни и високохудожествени експонати представящи тракийската култура от елинистическата епоха. Експозицията е разделена на две – в първата и половина са показани лични вещи и гробни дарове намерени при проучването на погребения на представители на тракийската аристокрация от Малката могила, Лешникова могила, Касабова могила и могила Светица. Сред тях се открояват т.н. Златна маска на Терес и златен пръстен-печат от могила Светица, златните огърлици и пръстен от Малката могила, както и изящно изработеното бронзово огледало от Касабова могила.
Във втората половина е отделено особено внимание на находките разкрити в гробницата под могила Голяма Косматка, където се предполага че е бил погребан един от владетелите на одрисите и основател на Севтополис – Севт ІІІ. Централно място заема златният погребален дъбов венец. В останалите витрини са експонирани елементи на въоръжението – бронзови шлем и наколенници,комплект златни украси за конска амуниция, изящно декорирана с позлата дръжка на меч, златни украси за броня, елегантни съдове от благороден метал – златен киликс, сребърен съд с форма на морска мида с позлата, сребърни каничка и чаша, бронзови съдове.
СЕВТОПОЛИС
Разположен е върху невисока тераса по течението на р. Тунджа, която го огражда от юг и югозапад, а от изток е нейният приток р. Голяма Варовита. Разкрит е при строителните работи на язовир Копринка /бившия Г.Димитров/, като проучванията се вместват в периода 1948-1954г. Разкопките са водени от проф. Д.П.Димитров и проф. М.Чичикова. Името на града е неизвестно в античната писмена традиция. Едва след откриването на надписа от т.н. Царски дворец става възможно идентифицирането му. Севтополис не прави изключение от съществуващата по това време практика на създаване на нови градски селища от владетеля, като името му е производно на това на монарха.
Градът има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от 50 дка. Крепостната му стена е дълга 890 м, като по протежението и предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около 2 м с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди.
Застрояването на града е станало еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране /т.н. Хиподамова система/, като в конкретния случай има известно отклонение от посоките на света. Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад /агората/. Всички второстепенни улици са успоредни на главните и при кръстосването си обособяват инсулите, в които са разположени жилищните сгради. Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.
В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход – пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала измазана с щукатура, оцветена в т.н. структурен стил и жилищни части. Запазени са основи на стълба, вероятно за втори етаж. Именно в т.н. Дворец е намерен надписът, според който един от четирите му екземпляра е поставен в храма на Великите богове. Това дава повод да се предположат и храмови функции на сградата.
Жилищните сгради разкрити в Севтополис представят основните елински типове къщи – пастадна /с вътрешен двор и покрит портик – пастас/, с простас и перистилна /около централния двор с правоъгълен план от всички страни са подредени помещенията/. Основите им са от ломен камък с калова спойка, а във височина са използвани кирпич и леки конструкции. Колонадите са били дървени, а сградите са покривани с керемиди, при направата на които се смесват лаконски и коринтски стил. Почти във всяко жилище върху пода на главното помещение се разкрива глинобитно култово огнище – есхара, богато украсено с шнурова украса в различни комбинации. Предполага се, че са свързани с почитането на богинята на домашното огнище. Някои от сградите не са били само жилищни, а и със стопански характер.
В източната крепостна стена има данни за трета порта, водеща към реката. Това дава повод да се предполага въз основа и на търговските контакти на селището за наличието на пристан. Податки за плаваемост в тази епоха има и за р. Марица.
Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града – керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване.
Предвид факта че Севтополис е столица, не е изненада количеството на импортните стоки – амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети и т.н. Най – многобройни са печатите на о. Тасос, следвани от тези на Синопе, Родос и Хиос. Чернофирнисовата керамика свидетелства за връзките с крайбрежните райони. Що се отнася до монетите – представени са македонските владетели /Филип II , Александър III , Касандър, Лизимах и др./ и единични монети на градове като Месамбрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия .
Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обръщение, а ареала в който се намират очертава границите на територията контролирана от него.
Градът просъществува сравнително кратко време от началото на последната четвърт на IV до средата на III.в.пр.Хр., като има индикации и малко след това.
РИМСКА ЕПОХА
През 45 г.сл.Хр. Тракия става римска провинция. За времето на Ранната Империя /Принципат/ най-близкият голям административен център в района е Августа Траяна. На територията на Казанлъшката котловина вероятно са съществували малки сателитни селища, косвено доказателство за които се явяват проучените могили от римската епоха. Прави впечатление фактът, че концентрацията им е в източната половина на котловината. През 50-те години на миналия век са изследвани и две светилища от същата епоха при с. Виден и гр. Крън.
Сред експонатите са представени материали от разкритите погребения – керамични, метални и стъклени съдове, керамични лампи; предмети свързани с тоалета - части от тоалетно сандъче, ключета, стригили. Показани са и елементи от колесници – металните шини на колелата, както и железен стол на провинциален администратор.
Специално място е отделено на намерените в двете светилища оброчни плочки, болшинството от които са посветени на Тракийския конник – Херос.