Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III

Разгледайте виртуална разходка на гробница на Севт III тук

 Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г.Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък.

Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр.Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.

Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза.

В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.

За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките и осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м. южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел. 

ЯЗОВИР  „КОПРИНКА”  Намира се на 7 км. западно от град Казанлък. Строителството му започва през 1947 г. и продължава до 1954 г. Открит е на 6 септември 1955 г.  Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главния напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.  Самата язовирна стена е дълга 620 м. и висока 44 м. От язовирната стена се разклоняват два канала:десен главен канал с дължина 26 км. и лява магистрален, който опасна Казанлъшкото поле. Главният канал чрез система от канални съоръжения продължава с тунели под Средна гора,които са с обща дължина 12 км. Чашата на язовирното езеро затваря повърхност от 12 кв.км. с вместимост от 143 млн.куб.метра вода.  В строежа на язовира влизат и две водноелектрически централи:едната до язовирната стена-ВЕЦ ”Копринка” с мощност 7000 квт.ч. и другата на главния канал-ВЕЦ ”Стара Загора” с мощност 22 500 клв.ч.  Под водите на язовира остава открития при строителството древен тракийски град Севтополис, наречен на името на тракийския владетел Севт III, разкрит и  проучван от специалисти археолози от Археологически институт при БАН в периода 1948 -1954 г.